ИСТОРИЯ

Международният фестивал “Софийски музикални седмици” се открива за първи път на 24 май 1970 година. Постепенно се утвърждава като най-значителното за София и страната международно музикално събитие.

Отстоявайки основната си цел – да представя пред българската публика най-значимото от световното и българското музикално творчество и изпълнителско изкуство на най-високо равнище – фестивалът получава международно признание с приемането му през 1982 г. в Асоциацията на европейските фестивали за музика, театър и балет, в която членуват престижните фестивали от цяла Европа.

Доказателство за високия авторитет, завоюван от “Софийски музикални седмици” е участието във фестивала на симфонични оркестри, като Виенската, Берлинската, Ленинградската филхармония, оперни театри и балетни трупи от Италия, Франция, Швеция, Великобритания и др. страни, диригенти от световна величина (Клаудио Абадо, Генадий Рождественский…), знаменити инструмен-талисти и певци (Хенрик Шеринг, Леонид Коган, Алексис Вайсенберг, Янош Штаркер, Елена Образцова, Хосе Карерас, Мирела Френи, Пиеро Капучили …), световноизвестни камерни състави (“Виртуози ди Рома”, “Московски виртуози”, квартет “Амадеус”, квартет “Сметана” …) и много други. Българското присъствие е достойно защитено от Софийската филхармония, Софийската опера, Национален филхармоничен хор “Светослав Обретенов”, Симфоничия оркестър и Смесения хор на Българското национално радио, Камерния ансамбъл “Софийски солисти”, извънстолични хорове и оркестри (Пловдив, Русе, Варна, Бургас), изявени солисти-инструменталисти и певци (Минчо Минчев, Георги Бадев, Антон Диков, Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Александрина Милчева …).

Освен концерти и оперни и балетни спектакли, в програмите на фестивала се включват и други форми: научни конференции (кръгли маси) в областта на музикалната теория, фотоизложби, прожекции на филмирани опери, майсторски класове за млади инструменталисти и певци. Отбелязват се годишнини на български и чужди големи композитори, осъществяват се първи изпълнения на значими музикални творби (в това число и нови), цикълът “Подиум на младия изпълнител” е трибуна на талантливи млади български и чуждестранни музиканти.

Фестивалът се провежда в най-добрите концертни зали на София – зала “България” (голяма и камерна), залите на Националния дворец на културата, Националната художествена галерия и др.

Съорганизатори на седмиците са Столична община, Министерство на културата, Национален дворец на културата. Фестивалът сътрудничи много активно с чуждестранните посолства и културни институти у нас.  Проявите на фестивала се пропагандират и отразяват от електронните медии и печатните средства за масова информация.

Фестивалът разполага със страница (в която се отпечатва програмата, както и с възможност за поместване на реклама) в ежегодната брошура на Асоциацията на европейските фестивали, която се издава в 50-хиляден тираж и се разпространява в целия свят.

проф. Пламен Джуров

ПОЛОВИН ВЕК
“СОФИЙСКИ МУЗИКАЛНИ СЕДМИЦИ”

 

Началото

Преди половин век патриарсите на българската музика се събират за да обсъдят формата на международен музикален фестивал в София. В това време “Варненско лято” е вече на 43 години, “Мартенските дни” в Русе на 9, дори Фестивалът на камерната музика в Пловдив е петгодишен.

Инициатор на срещата на “патриарсите” /Владигеров, Пипков, Стайнов, Кутев, Големинов и др./ е проф. Богомил Стършенов – директор на ГД “Българска музика”- ученик на Генрих Нейгаус и основен конструктор на разпространителската мрежа за музика в България. Стършенов е с широки международни връзки, остроумен, чаровен и много организиран. Днес е полузабравен, недооценен, но тогава в периода 1960-1980 (а и след това), възможностите за изява на българските музиканти се дължат на условията, които той създава. Всъщност този период може да се определи като време за “отваряне на границите” за музикалното изкуство. Още една личност има решаваща роля за отварянето на културните граници – Иван Башев, зам. председател на Комитета за култура, в последствие и министър на външните работи. Със своите шест езика, европейско поведение и несравним авторитет в артистичните среди, той променя нагласата в културната ни политика. От всички, които са имали контакт с Башев, съм чул само възхищения – толкова рядко срещана реакция в нашите земи. Благодарение на Иван Башев се ражда и първия Международен конкурс за млади оперни певци в София, който има колосален успех и на Запад, и на Изток.

И така – през 1969 година “класиците” обмислят параметрите на фестивала – периодика , организация, основни насоки (баланс между музикално творчество и изпълнителство), финансиране. Още тогава се оформят основни рубрики – “Сцена на младия изпълнител”, “Непознати страници”, премиери, “Изтокът среща Запада”… Приема се принципът за мултипликация – идващите артисти да не остават само в София, но част от тях да гостуват и в Пловдив и Варна. Така се увеличава броя на слушателите в страната, оптимизират се финансовите разходи и се осмисля присъствието на артистите, идващи от чужбина. Когато обсъждат периодиката на международните фестивали и финансирането, Стършенов споменава утвърдените източни фестивали – “Пражка пролет”, “Варшавска есен” и “Руска зима”, Любомир Пипков го прекъсва с фразата: “При това положение най-добре е да кръстим нашият фестивал “Сиромашко лято”. Днес ми звучи като прокоба…

Тогава съставянето на фестивалната програма е по-лесно, защото международните договори за културен обмен са действащи и финансово осигурени. Това означава, че другите социалистически страни изпращат музиканти (солисти и състави) поемайки голяма част от разходите. Нещо повече – значителен брой световни музиканти (примерно Рихтер, Гилелс, Петер Шрайер, Гевандхаус оркестер и други) идват с охота, защото е по-лесно да дойдат в България, отколкото да пътуват на Запад. И така за няколко години “Софийски музикални седмици” става доминиращ музикален фестивал в България с ясно изразено национално разпространение, включително чрез националните турнета. Това разпространение наричахме “мултиплициране на фестивалната продукция” – това означаваше че гостуването на фестивала беше основа за национално турне в България.

 

 “Златните години”

Върховете на “Софийски седмици” се свързват с името на директора на фестивала в продължение на 15 години Петър Ступел. Това е справедливо, защото той се отдаде на каузата всеотдайно, страстно. Като високообразован музикант (ученик на Панчо Владигеров и съученик на Вайсенберг) той имаше много ясни критерии и цели. Обичаше да пътува, с лекота създаваше и поддържаше контакти навсякъде в Европа. Свидетел бях на тези му качества на фестивала в Западен Берлин, който беше и остава аршин, по който трябва да се мерим. И тогава видях как за минута-две Ступел се сприятеляваше с Клаудио Абадо, Алфред Брендел, Бърнстейн, Шнитке и други. Тази способност му помагаше в програмирането на фестивала, но имаше и други благоприятни условия в този период. Пряко и косвено за фестивала работеха импресарската агенция “Софияконцерт”, няколко отдела на Концертна дирекция и Държавно обединение “Музика”. Не трябва да се забравя, че в този период планирането и организирането на музикални прояви беше централизирано. Координацията по време, репертоар, маршрути, реклама и транспорт се извършваше на едно място – Концертна дирекция, и беше финансово гарантирано. Казано по-ясно – нямаше липса на “капацитет и ресурс” или изразено на старомоден български език – имаше пари и опитни организатори.

В 80-те години фестивалът постигна максималната си привлекателност и авторитет. И тогава най-търсените бяха звездните имена (Шеринг, Коган, Рихтер, Ричи, Френи, Карерас, Гилелс и други), прочутите оркестри – Виенска филхармония, Лондон симфони, Госоркестър, Гевандхаус, Миланска скала, ВВС-Манчестър и др., прочути балетни трупи, квартети. В този период българските хорове бяха в апогея си (“Родина”, “Дунавски звуци”, Хоровата капела, “Морски звуци” и др.) и благодарение на тях се изпълниха поредица мащабни кантатно-ораториални произведения.

Не липсваха и “инфарктни” случаи. Пристига BBC оркестър от Манчестър, но солистът го няма. Концертът е на другия ден. Търсим български солист за Концерт за цигулка от Бетовен. Разбира се – започва трескаво издирване на Георги Бадев. Едва в полунощ разбирам, че Бадев е на гости на Мистър Сенко и е потвърдил, че ще се яви на репетицията с английския оркестър. Неколцината организатори сме в зала България и чакаме дали Бадев ще дойде. Часът е 16.30. Вратата от към публиката се отваря, влиза Бадев, отваря цигулката, качва се на сцената. Делово поздравява диригента. Изсвириха целия концерт без никакво спиране. Оркестърът избухна в аплодисменти и тропане с крака. Бадев леко се поклони, слезе, прибра цигулката и напусна. До концерта след два часа мълвата се разнесе и сред публиката. След изпълнението слушатели и оркестър аплодираха Бадев като национален герой.

“Златният” период започна да увяхва след 1992 г., когато се раздържавяваха (по-точно съкратиха) множество структури на музикалната организация. С решение на новосъздаденото Министерство на културата фестивалът беше преобразуван във фондация в обществена полза. Няколко години след тази трансформация Министерството поддържаше финансово фестивала в почти прилични размери, но вече липсваше поддържащата роля на Концертна дирекция и Софияконцерт. Уви, всяко ново правителство и общинска управа намаляваше финансовата подкрепа на фестивала. Петър Ступел не можа да понесе тази “реформа” и през 1996 г. просто показа един празен бял лист и каза, че в такива условия не може да се организира фестивално издание, което да прилича на предишните. И беше прав…

 

Фестивал “в преход”

Преходът наричам с друга дума – “оцеляване”… Физическо и юридическо оцеляване на личности и обществени структури. “Софийски седмици” оцеляха. В по-малък мащаб, с по-малко амбиции и ограничени възможности. Но не се пропусна нито едно издание в трудните години на преход. Недостигът на “рекламни звезди” и на световно известни колективи се замести от нови посоки – образователни (майсторски класове, ателиета, научни и бизнес-конференции), смесени проекти и най-вече разширяване на репертоарната стилистика. Естествено, още има носталгични спомени по шумни, предизвикателни гастроли, но надявам се и в тази посока може да се гледа с надежда. Значими състави (оркестри, балетни и оперни трупи) идват като подарени, както бе с гостуването на оркестъра на Мариинския театър с Валерий Гергиев. За българската страна е немислимо финансирането на подобен състав, измеримо в стотици хиляди левове. Но Гергиев помни, че първият му задграничен гастрол е точно в София с оркестъра на БНР и то в рамките на “Софийски седмици”. Той с благодарност направи личен подарък на София, за да се състои този фантастичен концерт преди две години. Всъщност марката “Софийски седмици” продължава да е твърде привлекателна за голяма част от артистите, с които преговаряме. Те самите го казват. Парадоксът е в това, че останалите източни фестивали /”Пражка пролет”, “Варшавска есен” и др./ запазиха привлекателната си мощ и се доразвиха. В последните години “избуя” и фестивалът “Енеску” в Букурещ. Той се превърна в дестинация на международния туризъм, привлече най-прочути колективи от Европа и Америка.

Инстинктът “оцеляване” обхвана и повечето български музиканти. Разселиха се по целия свят. Днес никой не може да каже колко наши сънародници са в чужди музикални колективи. Да, преди време направихме любителско преброяване на българските концертмайстори по света. С помощта на колеги от целия свят изброихме малко под 70. Но колко са другите хиляди инструменталисти, певци, балетисти – днес никой не знае. И така в последните години фестивалът се утвърди като обединяваща сцена за българи от България и Европа. Много от тях привличат и колегите си от чужбина за съвместни проекти – Пламена Мангова, Албена Данаилова, Сузана Клинчарова, Павлина Доковска и множество други. И сега “Софийски музикални седмици” са привлекателна сцена за активните ни колеги, които постоянно работят в България.

От няколко години програмната конструкция се държи и дължи на доброволното сътрудничество на музикалните институти, на личности, които ги ръководят и представляват. На първо място е Софийската филхармония – не само със собствените си програми, но и гостоприемството си за проекти на НМА “Панчо Владигеров, НБУ и голяма част от чуждите културни центрове в София. Съхрани се и връзката с “Варненско лято” и фестивала на камерната музика в Пловдив. Безспорен прогрес! Това което се постигаше навремето с административно разпореждане, сега се постига с осъзнато сътрудничество и взаимодействие между музиканти – съмишленици.

И така – 50 години упоритост и всеотдайност от няколко различни поколения музиканти и организатори, 50 години последователно представяна на безкрайния свят на музикалното изкуство.

Диана Данова-Дамянова

“СОФИЙСКИ МУЗИКАЛНИ СЕДМИЦИ”

 Из историята на първите 25

 

Многоликият, многожанров столичен музикален фестивал с максимално широк профил представя изпълнителско изкуство и композиторско творчество от различни национални култури, от различни стилове и епохи. Поел от самото си създаване отговорността на най-престижен ежегоден международен форум в българското културно пространство, фестивалът кани на софийска сцена прочути световни изпълнители и наред с любими класически образци представя и опуси, малко познати или съвсем непознати на нашата публика.

В съзнанието на обществеността “Софийски музикални седмици” са “най-големият български международен музикален фестивал”. Още в първите години на съществуването им тези музикални празници са определяни като “връх в социалистическата ни култура”, “най-големият и утвърден фестивал”, “неотменна потребност в културната панорама на столицата”, “най-представителното музикално събитие в страната”, дори като фестивал “извоювал си име на един от най-интересните и авторитетни музикални форуми в света”. Тяхната международна значимост не остава незабелязана и намира израз в многобройните коментари и анализи, неизменно съпътстващи всяко поредно издание: “територия на фестивала – територия на дружбата”, “Софийски музикални седмици” се наложиха не само като централно, тържествено събитие у нас, но и като всепризната крупна международна проява на българската социалистическа музикална култура”, “открит светъл прозорец към страната ни и нейния духовен живот”, “форум, който служи на делото на мира и разбирателството между народите”, “високоидейна и високохудожествена международна трибуна на най-забележителните завоевания на родното ни музикално изкуство”. Българските произведения в програмите също са откроявани като важен акцент: “международен фестивал, но български по дух”, “авторитетна трибуна на музикалната класика и най-хубавите образци на съвременната българска и световна музика”. Този неизчерпателен колаж от заглавия и фрагменти от отзиви в ежедневния и периодичен печат е достатъчно показателен за престижа и рефлексията на събитието. През погледа на своя създател проф. Богомил Стършенов (1926 – 1985) – музикант с активно международно присъствие, ярка личност с широк хоризонт и с ясна визия за бъдещото развитие, фестивалът е “най-значителната манифестация на българската музикална култура от международен характер”, както и “материализиран израз на благородната идея – София, столицата на България, да бъде център и домакин на най-значителна международна музикална изява на върхови постижения на музикалните култури на народите”. Проявите на “видни изпълнители от редица европейски страни с развита музикална култура” и ежегодното представяне на постиженията на различни националности в поредица от спектакли и концерти превръщат “Седмиците” в “дружески протегната ръка на България към народите” и са безспорен израз на отношението на страната ни към техните духовни ценности.

По-късно композиторът Петър Ступел (1923 – 1997), отбелязвайки в качеството си на директор основните насоки в развитието на “Софийски музикални седмици” – изпълнителската и творческата, определя фестивала като “сериозна брънка в международните културни контакти на нашата страна, […] световноизвестна със своите музикални таланти”. Дълбокото му убеждение, че “един музикален фестивал не е само празник на музиката, а и кръстовище на различни музикални култури, място, където се срещат артисти от всички части на нашата планета”, е вплетено в модерираните от него фестивални издания, в които личи непрекъснат стремеж за поддържане на високо равнище в предлаганата концертна палитра – основна причина за растящия интерес към събитието.

***

Началото на “Софийски музикални седмици” е през 1970, но идеята за основаването им се заражда доста по-рано, в средата на 60-те години на ХХ век, във връзка с вече придобилия популярност Международен конкурс за млади оперни певци в гр. София, проведен за първи път през 1961. В свое решение от 6 юли 1965 Политбюрото на ЦК на БКП препоръчва на Комитета за изкуство и култура и на Съюза на музикалните дейци “да предложат мероприятия, които биха дали възможност на София и нейния пръв оперен институт да станат център и база на музикални събития от световен мащаб и значение”. Именно тогава е Учредителният конгрес на Съюза на музикалните дейци, за чийто заместник-председател е избран посочваният за родоначалник на идейната концепция, основател и основен двигател на бъдещия фестивал Богомил Стършенов. Широката осведоменост и интензивните контакти с европейски музикални организации на проф. Стършенов имат огромна роля във формирането на българския форум с международен мащаб и са важна предпоставка за определянето на неговите параметри. От самото си начало Международният фестивал “Софийски музикални седмици” представлява европейски по своята същност проект, замислен по модела на авторитетни форуми от световната фестивална практика: “Пражка пролет”, “Варшавска есен”, “Berliner Festwochen”, “Руска зима” и други.

Откриването на първото издание на Международния фестивал “Софийски музикални седмици” в Деня на славянската писменост и българската култура – 24 май 1970, съвпада със заключителния концерт на Четвъртия международен конкурс за млади оперни певци. Още по време на фестивала, на 17 юли 1970, Секретариатът на ЦК на БКП приема предложението на организаторите Павел Матев (председател на Комитета за изкуство и култура), арх. Георги Стоилов (председател на Софийски градски народен съвет), арх. Петко Тодоров (председател на Комитета по туризма при Министерския съвет) и Георги Димитров-Гошкин (председател на Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина) събитието “да прерастне в ежегодна международна музикална проява, която да се провежда в София през месеците май и юни”. Утвърждава се Статут, съгласно който Международният музикален фестивал “Софийски музикални седмици” се регистрира като юридическа личност. Предвижда се програмирането и цялостното ръководство на фестивала да се осъществява от Организационен комитет с председател – председателят на СГНС и заместник-председател – генералният директор на Главна дирекция “Българска музика”. В периода 1969 – 1974 тази функция изпълнява Богомил Стършенов. Организационният комитет назначава свои оперативни органи за подготовка и провеждане на фестивала, а за финансовото му осигуряване се образува съответен фонд, чийто разпоредител е Организационният комитет.

В 50-летната си история “Софийските музикални седмици” претърпяват различни организационни и структурни трансформации, а ръководството им се свързва с имената на проф. Богомил Стършенов, Петър Ступел (в периода 1980 – 1997), проф. Димитър Тъпков (в периода 1997 – 2007) и проф. Пламен Джуров (след 2007).

Годините 1979-1980 се посочват като начало на качествено нов етап. Тогава “Софийски музикални седмици” се превръщат в самостоятелна художествена институция с ръководство, поето от композитора Петър Ступел. От януари 1983 Дирекцията “Международен фестивал “Софийски музикални седмици” е целогодишно структурно звено, а от следващата – 1984, фестивалът става част от състава на новоизградения Концертно-артистичен център към Държавно обединение “Музика”. През 1987 се създава Дирекция “Международен фестивал “Софийски музикални седмици” при Комитета за култура, която от 1990 съответно преминава към Министерството на културата. Личността на Петър Ступел с обширните си познания в областта на чуждестранната фестивална практика, с многобройните си контакти и завидните си организаторски умения е решаващ фактор за просперитета на “Софийски музикални седмици”, за повишаването на техния авторитет и привлекателност, за моделирането им в истински европейски формат. Второто десетилетие от фестивалната история бележи златните години на събитието, което среща подкрепа и разбиране от институциите. В този период няма проблеми с финансирането, разширяват се международните сътрудничества, разнообразява се афиша.

Сред важните години непременно трябва да се отбележи 1982. Тогава “Софийски музикални седмици” са приети в Европейската асоциация на музикалните фестивали – EFA, в чийто Управителен съвет по-късно – през 1988, е избран директорът Петър Ступел. Фактически това е първият български форум, член на организацията, която по това време експлозивно разширява своята мрежа от участници. Работи се в посока колабориране с други фестивали на разменни начала, осъществяват се и някои съвместни продукции. Софийските “Седмици” придобиват висок международен статус, затвърждават своя престиж.

Сложната обществено-политическа и икономическа обстановка в началото на 90-те години на ХХ век изправя фестивалното ръководство пред различни нови предизвикателства, най-вече финансови, които дори поставят “под въпрос” провеждането на някои издания. Съгласно специално прието постановление на Министерския съвет, от февруари 1991 Дирекция “Международен фестивал “Софийски музикални седмици” придобива статут на организация с нестопанска цел в областта на културата, която се финансира изцяло или частично от Бюджета. Във времената “на пренареждане на ценности” гъвкавостта на администратора Петър Ступел, според когото “сътворението на един музикален празник е толкова сложна плетеница от взаимоотношения, че се налага непрекъснато да се правят компромиси”, му позволява да поддържа високо ниво и умело да превежда фестивала през трудностите. С основаването на Фондация в обществена полза “Международен фестивал “Софийски музикални седмици” през 1992 настъпва коренна промяна в начина на неговото ръководство и реализация. Освобождаването от опеката на държавните институции поставя организаторите в нова, трудна финансова ситуация, но от друга страна отпадат някои ограничения, свързани с програмирането.

Сдружението с нестопанска цел и до днес успешно модерира фестивалните издания. Разнообразяват се инициативите, представят се нови изпълнителски имена, затвърждават се добри практики, заложени от основателите – цикълът “Подиум на младия изпълнител”, премиери, авторски и тематични концерти и други. Обогатява се и съпътстващата програма: провеждат се различни научни форуми – семинари, кръгли маси, конференции, организират се майсторски класове и ателиета за млади инструменталисти и певци, представят се фотоизложби, както и прожекции на филмирани опери. След смъртта на Петър Ступел през 1997, проф. Димитър Тъпков (1929-2011) се заема с отговорната задача да администрира и програмира “Седмиците”. От 2007 начело на фестивалното ръководство е проф. Пламен Джуров, а програмен координатор е доц. д-р Момчил Георгиев. Пазейки завета на Стършенов, превърнал се в утвърден “кръстопът на европейски и български музикални стилове, автори и музиканти”, фестивалът, преплитащ в себе си “зачитана традиция, модерен дух и партньорски стил”, изминава своя успешен път до юбилейното си 50-то издание.

***

В основата на модела на “Софийски музикални седмици” от основателите е заложена идеята София да бъде мястото, където “Изтокът да среща Запада”. Именно тя е формообразуваща за концепционната стратегия на фестивала, обосновава международния му характер още от самото му създаване, а същевременно представлява и ключ към неговото структуриране.

Събитието е планирано с внушителни размери, времетраенето му е повече от месец, представят се произведения от всички музикални жанрове, като често паралелно в различни зали се провеждат по няколко концерта и спектакъла. Задачата му е да направи достояние на българската културна общественост високи образци на световното музикално изкуство. На софийските сцени гастролират прочути симфонични оркестри, оперни театри, диригенти и солисти от различни националности. Още първата година в София гостуват изпълнители от СССР, Полша, Франция, Италия, ГДР, ГФР, САЩ и Чехословакия, а на второто издание пред концертните зали се веят флаговете на 12 страни-участнички. От фестивалния подиум звучат премиерни творби, в това число и специално създадени, провеждат се симфонични, камерни, хорови, фолклорни и дори естрадни концерти, представят се редица оперни и балетни постановки. Сред проявите на “Софийски музикални седмици” са авторски концерти, тематични програми, честване на юбилеи на български и чуждестранни композитори, тържествено отбелязване на годишнини от значими обществено-политически, исторически и културни събития. До 1992 година част от фестивала е и “Международният конкурс за млади оперни певци – София”, което безспорно допринася за утвърждаването на неговия национален и международен престиж.

Разбираемо, в първите години фестивалът търси своя “физиономия”, своя индивидуален облик, но още от началото в организацията му са заложени основни жалони, много от които присъстват в програмната и в репертоарната му политика и до днес. Равнопоставяне на изпълнителско изкуство и композиторско творчество, постигане на баланс между български произведения и образци от световната музикална съкровищница, популяризиране на неизпълнявани опуси – това е лицето на “Седмиците”, с извеждане на различни идейни и смислови акценти през годините. Замислени първоначално “като тясно музикална проява в сферата на традиционните жанрове”, те постепенно разширяват своя обхват и наред със симфонични и камерни концерти, оперни и балетни спектакли, се включват и по-специални програми – някои театрални форми, рок-театър, модерен балет, джаз концерти, музикални филми, тематични художествени изложби, теоретични семинари, изложби, свързани с конкретни посвещения и много други разнообразни събития.

***

Откриването на “Софийски музикални седмици” в първите 25 години винаги е официално, с Националния химн на Република България и на Химна на Светите братя Кирил и Методий, с приветствия от градоначалника на София и други отговорни лица. Идеята, обусловена и от светлата дата 24 май, е първият фестивален концерт да представя български творби, включително и премиери. В периода 1971 – 1989 на тържественото откриване десетократно звучи “Оратория за нашето време” на Любомир Пипков, а на финалните концерти се изпълняват Девета симфония от Лудвиг ван Бетовен или мащабно ораториално произведение – “Сътворението” от Йозеф Хайдн, “Стабат Матер” от Карол Шимановски и други. Постепенно се налага тенденцията “Софийските седмици” да нямат строго фиксиран финал, а плавно да преливат в летния сезон, предавайки “щафетата” на извънстоличните фестивални форуми…

***

Първите 25…

Тържествено откриване на Международния фестивал “Софийски музикални седмици”

24 май 1970, Софийска народна опера. Заключителен концерт на IV Международен конкурс за млади оперни певци в гр. София.

24 май 1971, зала “България”. Любомир Пипков – “Оратория за нашето време”. Симфоничен оркестър на Комитета за радио и телевизия, Българска хорова капела “Светослав Обретенов”, Хор “Бодра смяна”. Солисти: Славка Славова – рецитатор, Стефан Циганчев – бас. Диригент: Васил Стефанов.

24 май 1972, зала “България”. Любомир Пипков – “Оратория за нашето време”. Софийска държавна филхармония, Българска хорова капела “Светослав Обретенов”, Хор “Бодра смяна”. Солисти: Славка Славова – рецитатор, Павел Герджиков – бас. Диригент: Константин Илиев.

24 май 1973, зала “България”. Любомир Пипков – “Оратория за нашето време”. Софийска държавна филхармония, Българска хорова капела “Светослав Обретенов”, Хор “Бодра смяна”. Солисти: Славка Славова – рецитатор, Павел Герджиков – бас. Диригент: Димитър Манолов.

24 май 1974, зала “Георги Кирков”. Любомир Пипков – “Оратория за нашето време”. Софийска държавна филхармония, Българска хорова капела “Светослав Обретенов”, Хор “Бодра смяна”. Солисти: Славка Славова – рецитатор, Павел Герджиков – бас. Диригент: Димитър Манолов.

24 май 1975, зала “България”. Любомир Пипков – “Оратория за нашето време”. Симфоничен оркестър на Комитета за радио и телевизия, Българска хорова капела “Светослав Обретенов”, Хор “Бодра смяна”. Солисти: Славка Славова – рецитатор, Павел Герджиков – бас. Диригент: Васил Стефанов.

24 май 1976, зала “България”. Любомир Пипков – “Оратория за нашето време”. Софийска държавна филхармония, Българска хорова капела “Светослав Обретенов”, Хор “Бодра смяна”. Солисти: Славка Славова – рецитатор, Павел Герджиков – бас. Диригент: Димитър Манолов.

24 май 1977, зала “България”. Любомир Пипков – “Оратория за нашето време”. Софийска държавна филхармония, Ансамбъл за песни на Българското радио, Хор “Бодра смяна”. Солисти: Славка Славова – рецитатор, Павел Герджиков – бас. Диригент: Димитър Манолов.

24 май 1978, зала “България”. Любомир Пипков – “Оратория за нашето време”. Симфоничен оркестър на Комитета за радио и телевизия, Българска хорова капела “Светослав Обретенов”, Хор “Бодра смяна”. Солисти: Цветана Манева – рецитатор, Павел Герджиков – бас. Диригент: Димитър Манолов.

1979. “Празнична увертюра” от Веселин Стоянов, Концерт за пиано и оркестър № 3 от Панчо Владигеров (солист Тойо Асакава, Япония) и Симфония № 1 от Любомир Пипков. Симфоничен оркестър на Българското радио. Диригент: Александър Владигеров.

23 май 1980, зала “България”. Любомир Пипков – “Оратория за нашето време”. Симфоничен оркестър на Българското радио, Българска хорова капела “Светослав Обретенов”, Хор “Бодра смяна”. Солисти: Славка Славова – рецитатор, Павел Герджиков – бас. Диригент: Васил Стефанов.

1981. Народен дворец на културата, зала № 1. Българска рапсодия “Вардар” от Панчо Владигеров, Концерт за цигулка и оркестър от Любомир Пипков (солист: Георги Бадев), Симфония-кантата “Той не умира” от Александър Райчев. Софийска филхармония, Българска хорова капела “Светослав Обретенов”. Диригент: Константин Илиев.

23 май 1982, Народен дворец на културата, зала № 1. Българска рапсодия “Вардар” от Панчо Владигеров, Концерт за пиано и оркестър № 1 от Веселин Стоянов (солист: Николай Евров), Симфония № 2 “Новият Прометей” от Александър Райчев. Симфоничен оркестър на Българското радио. Диригент: Васил Стефанов.

24 май 1983, Народен дворец на културата, зала № 1. Веселин Стоянов – “Празнична увертюра”, Йоханес Брамс – Концерт за цигулка и виолончело (солисти: Минчо Минчев и Венцислав Николов), Любомир Пипков – “Сватба”, Лудвиг ван Бетовен – Девета симфония – Финал “Ода на радостта”. Софийска държавна филхармония, Българска хорова капела “Светослав Обретенов”, Хор “Дунавски звуци”, гр. Русе. Солисти: Стефка Евстатиева, Александрина Милчева, Здравко Гаджев, Димитър Станчев. Диригент: Емил Чакъров.

24 май 1984, зала “България”. Любомир Пипков – “Оратория за нашето време”, Сергей Рахманинов – Концерт за пиано и оркестър № 4 (солист: Иван Дренников). Симфоничен оркестър на Българското радио и телевизия, Българска хорова капела “Светослав Обретенов”, Хор “Бодра смяна”. Солисти: Славка Славова – рецитатор, Павел Герджиков – бас. Диригент: Васил Стефанов.

24 май 1985, зала “България”. Дмитрий Шостакович – Симфония № 7, “Ленинградска”. Симфоничен оркестър на Българската телевизия и радио. Диригент: Александър Лазарев (РСФСР).

24 май 1986, зала “България”. Петко Стайнов – Увертюра “Балкан”, Веселин Стоянов – Концерт за пиано и оркестър № 2 (солист: Юри Буков), Цветан Цветанов – Оратория “Безсмъртие”, посветена на Георги Димитров (първо изпълнение). Софийска филхармония, Българска хорова капела “Светослав Обретенов”. Диригент: Васил Стефанов.

24 май 1987, зала “България”. Георги Минчев – “Старобългарски хроники” (с участието на Александрина Милчева, Павел Герджиков, Венелин Пехливанов), Панчо Владигеров – Концерт за пиано и оркестър № 3 (солист: Александър Палей – СССР). Симфоничен оркестър на Българската телевизия и радио, Смесен хор на Българската телевизия и радио. Диригент: Васил Казанджиев.

24 май 1988, Народен дворец на културата “Людмила Живкова”, зала № 1. “Тържествено откриване – спектакъл”. Режисьор: Енчо Халачев. В програмата: “Тропар за Кирил и Методий” от 18 в., поетична композиция, представена от актьора Иван Налбантов, изпълнения на Стефка Евстатиева, Никола Гюзелев, Минчо Минчев, Бойко Цветанов. Софийска филхармония. Диригент: Руслан Райчев. С участието на фолклорни формации и други изпълнители.

24 май 1989, зала “България”. Любомир Пипков – “Оратория за нашето време”. Софийска държавна филхармония, Смесен хор на Българското радио и телевизия, Хор “Бодра смяна”. Солисти: Славка Славова – рецитатор, Павел Герджиков – бас. Диригент: Иван Маринов.

24 май 1990. Добри Христов – “Литургия на Свети Йоан Златоуст”. Българска хорова капела “Светослав Обретенов”. Диригент: Георги Робев.

24 май 1991, Народен дворец на културата “Людмила Живкова”, зала № 1. Панчо Владигеров – Рапсодия “Вардар”, Иван Спасов – “Български пасион” за сопран, баритон, псалт (евангелист), смесен хор и оркестър (първо изпълнение). Симфоничен оркестър – гр. Пазарджик, Хор на АМТИ гр. Пловдив, хор на Народна опера – гр. Пловдив. Солисти: Тиха Генова, Шемуел Бехар. Диригент: Иван Спасов.

24 май 1992, зала “България”. Александър Райчев – Романтичен концерт за цигулка и оркестър (първо изпълнение, по случай 70-годишнината от рождението на композитора; солист: Минчо Минчев), Константин Илиев – Оратория “Константин-Кирил Философ”. Софийска филхармония, Българска хорова капела “Светослав Обретенов”. Солисти: Константин Янков, Александър Крунев, Йосиф Сърчаджиев. Диригент: Йордан Дафов.

24 май 1993, зала “България”. Веселин Стоянов – “Тържествена увертюра”, Сергей Рахманинов – Концерт за пиано и оркестър № 3 (солист: Димитрис Сгурос – Гърция), Пьотр Илич Чайковски – Симфония № 5. Софийска филхармония. Диригент: Емил Табаков.

24 май 1994, зала “България”. Емил Табаков – Реквием, посветен на 25-годишнината на Международния фестивал “Софийски музикални седмици” (световна премиера). Софийска филхармония, Българска хорова капела “Светослав Обретенов”. Солисти: Соня Маринова, Буряна Табакова, Бойко Цветанов, Димитър Станчев. Диригент: Емил Табаков.